Захарен диабет тип 2
Диабет тип 2 обичайно не води до развитие на симптоми, поради което може да остане неоткрит в продължение на години и много често диагнозата се поставя по повод на развили се вече усложнения на заболяването или при провеждане на профилактични изследвания на кръв и урина.
Захарен диабет тип 2 често, но не винаги, се съчетава с наднормено тегло или затлъстяване, с повишени нива на мазнините в кръвта, с повишено кръвно налягане, и това се означава като метаболитен синдром.
Хората с диабет тип 2 могат отначало да контролират добре заболяването си чрез физическа активност и хранителен режим. Но с течение на времето, повечето от тях се нуждаят от перорални, инжекционни неинсулинови средства, или от инсулин. И двата типа захарен диабет са сериозни заболявания. Не съществува понятие лек диабет.
Защо захарният диабет се превръща в огромен здравен проблем?
Захарният диабет е един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб, тъй като обхваща 3-10% от населението в различни държави. Захарният диабет постепенно засяга все повече хора. Понастоящем 451 милиона са хората по света, които живеят със захарен диабет и е изчислено, че още 193 милиона имат диабет, но не са диагностицирани още. Всяка година 10 милиона заболяват от диабет, като 78 000 от тях са деца. У нас през 1996-1997 година около 2% от възрастното население (над 20 годишна възраст) е имало захарен диабет тип 2; днес – около 8-9% . В България в момента има около 500 000 души със захарен диабет. Още толкова имат предиабет.
Около 90% от пациентите страдат от захарен диабет тип 2. Най-засегнатите са на възраст между 35 и 64 години, т.е. икономически активната част от населението. Причините за увеличаване на честотата на захарния диабет тип 2 са урбанизацията и свързаната с нея промяна в режима на хранене, намалената физическа активност, затлъстяването, както и увеличаването на населението и застаряването. Захарният диабет е основен рисков фактор и причина за сърдечносъдова смъртност. При наличие на захарен диабет тип 2 вероятността за поява на миокарден инфаркт се утроява. Подобна е и ситуацията с мозъчния инсулт. Захарният диабет е най-честата причина за придобита слепота, бъбречна недостатъчност и ампутации на крайници. 30-50% от лицата със захарен диабет тип 2 имат макроангиопатия (сърдечна недостатъчност, инсулти, инфаркти) при откриването му.
Етапи в развитието на захарен диабет тип 2:
В началото заболяването протича скрито. Индивидът се ражда с генетично предопределено ниво на инсулинова резистентност и с натрупването на наднормено тегло се налага панкреасните бета-клетки да произвеждат все повече и повече инсулин. Това води до:
• Първи етап
Налице е хиперинсулинемия - повишени са нивата на инсулина (изследва се имунореактивен инсулин, IRI > 12 UI/l) сутрин на гладно и повишен индекс на инсулинова резистентност / HOMA > 2.5/.
• Втори етап
Налице е нарушена гликемия на гладно (кръвната захар сутрин на гладно е между 6.1 и 6.9 mmol/l) или това се нарича още състояние на нарушен глюкозен толеранс.
(кръвна захар на 120 min от пероралното обременяване със 75 g глюкоза между 7.8 и 11.0 mmol/l).
Нарушената гликемия на гладно и нарушеният глюкозен толеранс се означават като предиабет.
• Трети етап
Налице е захарен диабет, но все още има панкреасна секреция на инсулин и е възможно лечение с перорални средства.
• Четвърти етап
Характеризира се с инсулинов дефицит и нужда от добавяне на инсулин към пероралната терапия.
Поставяне на диагноза захарен диабет тип 2:
Стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1c) ≥ 6.5% се разглеждат като показателни за диабет, а такива между 5.7 и 6.4% – за предиабет. Фалшиво ниски стойности на гликирания хемоглобин се наблюдават при анемии, хроничен алкохолизъм, понякога при бременност. Не съществува точна формула за преизчисляване – по-голямо внимание в този случай се обръща на стойностите на кръвната захар.
Кръвнозахарният профил (КЗП) не е средство за поставяне на диагноза, а само за проследяване на компенсацията на гликемията в хода на лечението. За диагностични цели се препоръчва измерването на кръвната захар (КЗ) да става в клинична лаборатория, а не на глюкомер за самоконтрол.
Симптомите, усложненията и лечението на захарен диабет тип 2 са разгледани подробно в отделните рубрики на сайта.
За успешния контрол на захарен диабет тип 2 и отлагане развитието на усложненията на заболяването е изключително важен не само стриктния контрол на кръвните захари, но и контрола на съпътстващите метаболитни рискови фактори - отклоненията в артериалното налягане и мастния профил.
Контрол на рисковите фактори:
1.Артериална хипертония (АХ)
Артериалното кръвно налягане (АН) трябва да се измерва при всеки преглед. При стойности на САН ≥ 130 mm Hg или ДАН ≥ 80 mm Hg, АН трябва да се измери още веднъж в различен ден. При потвърждение на високите стойности се поставя диагнозата артериална хипертония (АХ). Умереното понижаване на артериалното налягане (АН) с 9 до 11 mm Hg за систолното /САН/ и 2 до 9 mm Hg за диастолното /ДАН/ намалява сърдечносъдовите инциденти с 34 до 69%, а микроваскуларните усложнения с 26 до 46% в рамките на 2 до 5 години. Съгласно последните насоки за лечение на пациентите с артериална хипертония при пациенти със захарен диабет следва да бъде поддържано под < 130/80 mm Hg. Прицелните стойности на кръвното налягане при бременни жени със захарен диабет и артериална хипертония е добре да бъдат в границите: САН 110 ÷ 129 mm Hg и ДАН 65 ÷ 79 mm Hg.
Терапевтичната стратегия включва:
Нефармакологични способи, които подобряват инсулиновата чувствителност и намаляват необходимостта от медикаменти
ограничаване на приема на готварска сол (да се консумират безсолни храни; храната да не се досолява!)
намаляване на телесното тегло
повишаване на физическата активност
Медикаментозно лечение
2. Дислипидемия или нарушения в мастния профил
Една от причините за повишения съдов риск при захарен диабет тип 2 е т.нар. „атерогенна дислипидемия“. Тя представлява триада от повишени нива на триглицеридите (ТГ), холестерола в липопротеините с ниска плътност (LDL-Сhol) и ниски нива на холестерола в липопротеините с висока плътност (HDL-Сhol).
Промяната в начина на живот е първична интервенция при всички пациенти с диабет. Те трябва да бъдат съветвани да намалят хранителния внос на наситени мастни киселини и на холестерол, да понижат теглото си (ако това е необходимо), да увеличат приема на фибри и физическата си активност. Подобряването на гликемичния контрол и ограничаването на приема на алкохол водят до намаляване на нивата на триглицеридите в кръвта. Захарен диабет трябва да се приема за еквивалент на сърдечносъдово заболяване, поради което целите за понижаване на липидите при пациентите с диабет са същите.
*Type 2 diabetes-Sudesna Chatterjee, Kamlesh Khunti, Melanie J Davies, Lancet 2017; 389: 2239–51
*Type 2 Diabetes Mellitus: A Review of Current Trends
Abdulfatai B. Olokoba, Olusegun A. Obateru, Lateefat B. Olokoba, Oman Medical Journal (2012) Vol. 27, No. 4: 269-273
*РЪКОВОДСТВО ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯ ЛЕКАР ПРИ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 2-2012 г. Под редакцията на: проф. д-р Михаил Ангелов Боянов, дмн
BG-1962
Месец на създаване на материала: ноември 2019 г.