Захарен диабет тип 1

Захарният диабет тип 1 е хронично автоимунно заболяване, което се характеризира с инсулинова недостатъчност, водеща до повишаване на кръвната захар.

Честота и разпространение:

В световен мащаб броят на пациентите със захарен диабет тип 1 се увеличава непрекъснато с около 2-3 % годишно. В САЩ например, 23 души се разболяват от захарен диабет тип 1 годишно на 100 000 души на възраст под 65 г. Данните от други региони показват приблизително същата честота. Най-много се е увеличила честотата на заболяването при децата под 15 годишна възраст и особено при тези под 5 годишна възраст. Много външни фактори са свързани с развитието на диабет тип 1, включително начинът на хранене на децата, нивото на витамин Д, вирусни инфекции, настъпили в ранна детска възраст / напр. инфекции, причинени от ентеровируси/, нарушаването на чревната микрофлора и др. По-голяма е честотата на развитие на захарен диабет тип 1 при наднормено тегло и затлъстяване. Доказа се, че честотата на изява на захарен диабет тип 1 зависи в голяма степен от средата и начина на живот. Индивиди и групи от индивиди с еднаква генетична предразположеност, но живеещи при различни условия, имат различна честота на изява на заболяването. При други, въпреки че липсва наследственост, се забелязва нарастване на честотата на захарен диабет тип 1. Това доказва, че факторите на средата са много по-важни за появата на заболяването от наследствеността.

Честотата на захарен диабет тип 1 е различна в различните държави и различна в различните части на дадена държава. В северните ширини например, хората родени през пролетта са с много по-голям риск да развият заболяването, отколкото тези, родени през другите сезони от годината.

Най-голяма честота на диагностициране на захарен диабет тип 1 се наблюдава между 10 и 14 годишна възраст. Много хора изявяват за първи път заболяването като възрастни, но при тях диагнозата се поставя по-трудно, тъй като симптомите много приличат на тези при захарен диабет тип 2.

Как се поставя диагнозата:

Традиционно захарен диабет тип 1 се диагностицира въз основа на симптоми, показващи инсулинов недоимък:

Полиурия - отделяне на голямо количество урина
Полидипсия - увеличена жажда
Загуба на тегло
Изразена хипергликемия - увеличено ниво на кръвната захар, което не се повлиява от лекарствата за намаляване на кръвната захар, които се приемат през устата и са предназначени за лечение на захарен диабет тип 2

Има значителна разлика в дебюта на заболяването при деца и възрастни. При децата започва остро и драматично и симптомите са силно изразени. При възрастни има постепенно начало и наподобява симптоматиката на диабет тип 2.

Защо се развива захарен диабет тип 1

Захарен диабет тип 1 е резултат от сложни взаимодействия между бета клетките на панкреаса и имунната система на организма. Продължава да е спорен въпросът дали съществува отключващ външен фактор за реакцията на имунната система към бета клетките на собствения панкреас или тази реакция възниква спонтанно и случайно. Няколко са вирусните инфекции, които се свързват с развитието на захарен диабет тип 1, като инфекциите, причинени от ентеровируси, са едни от най-честите. Доказателство за участието на вируси в патогенезата на захарен диабет тип 1 е откриването на части от вируси в панкреаса на хора, наскоро заболели от захарен диабет тип 1. Друга възможна хипотеза е, че хроничен атипичен възпалителен процес на бета клетките на панкреаса може да предизвика автоимунна реакция.

В момента на поставяне на диагнозата, пациентите със захарен диабет тип 1 имат намалена функция на бета клетките в сравнение със здравите индивиди. С овладяване на токсичните високи кръвни захари, част от бета клетките могат да възстановят производството си на инсулин. Този период след поставяне на диагнозата и започване на лечение, се нарича „меден месец“ и по време на него може да има по-малка или никаква нужда от внасяне на екзогенен инсулин. С течение на времето повечето от тези работещи бета клетки умират, но при анализ функциониращи участъци от панкреаса при пациенти със захарен диабет тип 1 могат да се открият десетилетия след началото на заболяването. При изследване на високочувствителния С пептид, се установява, че има запазено производство на малки количества инсулин при 30-80 % от хората със захарен диабет тип 1. И така въпреки, че с прогресията на заболяването, броят на функциониращите бета клетки постепенно намалява, никога не се стига до пълна загуба на бета клетъчна функция. Това откритие е много важно, защото наличието на запазен С пептид се свързва с по-нисък риск от развитие на усложненията на диабета като ретинопатия, нефропатия и хипогликемия.

Интересен факт за захарен диабет тип 1 е наличието на променени бета клетки при някои индивиди, които наричаме „бета клетки самоубийци“. Те имат на повърхността си по-голям брой протеини, които служат като знаци за унищожение и стимулират реакция на собствените Т- лимфоцити срещу тях. Остава неизяснен въпросът дали изявата на тези протеини е спонтанна или е предизвикана от вирусни агенти.

Освен това, има открити доказателства за ускорена клетъчна смърт на бета клетките. Допълнително към тези автоимунни нарушения на ендокринната част на панкреаса, са наблюдавани същите и в неендокринната /произвеждаща храносмилателни ензими/ част на панкреаса.

Контрол на заболяването

Методите за контрол на заболяването непрекъснато се развиват и усъвършенстват.

Инсулинът продължава да е в основата на лечението на захарен диабет тип 1. Бяха разработени нови инсулинови аналози с различна продължителност на действие. Оптималният гликемичен контрол изисква създаване на дозови режими, които да имитират физиологичното освобождаване на инсулина в организма. Те се състоят от базален инсулин за през нощта и между храненията и болус дози от бързодействащи инсулинови аналози, които да покриват повишаването на глюкозните нива по време на хранене. Инсулинът може да се постави чрез инжекция /писалка/ или за предпочитане чрез инсулинова помпа.

През последните 13 години ПГМ /продължителното глюкозно мониториране/ позволява проследяване на нивата на кръвната захар във времето. Когато е внедрено в инсулинова помпена система, глюкозното мониториране позволява да се достави точното, необходимо в момента количество инсулин.

Прицелните нива на HbA1c са:

за възрастни - под 7%

за деца под 7,5%

Въпреки това повечето пациенти трудно достигат тези нива. Стойностите на гликирания хемоглобин трябва да бъдат индивидуални и съобразени с придружаващите заболявания и съдействието от страна на пациента. Например, дори и по-ниски нива като цел се поставят на бременните пациентки със захарен диабет тип 1 и на тези, които искат да забременеят. По-високи нива като цел могат да се поставят на пациенти с преживени тежки хипогликемии, напреднали усложнения и др. За подобряване на гликемичния контрол се организират специални обучителни програми за хранене и използване на наличните технологични средства.

При хората със захарен диабет тип 1 съществува риск да развият и други автоимунни заболявания, които понякога са част от т. нар. полигландуларен автоимунен синдром. Близо една трета от пациентите със захарен диабет тип 1 на средна възраст 23 години имат и друго автоимунно нарушение. Най-често това е автоимунен тиреоидит/ тиреоидит на Хашимото/, следван от цьолиакията /глутенова непоносимост/. Други свързани състояния могат да бъдат болестите на съединителната тъкан- ревматоиден артрит и Лупус еритематозус, автоимунен гастрит, пернициозна анемия, витилиго и болест на Адисон.

Специалистите съветват пациентите със захарен диабет тип 1 периодично да се проследяват и изследват за развитие на някое от тези заболявания.

Усложнения на захарен диабет тип 1

Откриването на инсулина през 1921 г. превърна диабета от смъртоносна в лечима болест. Но въпреки напредъка постигнат в грижите за диабетно болните, заболяването продължава да бъде значимо медицинско, физиологично и финансово предизвикателство. Хипогликемията и кетоацидозата продължават да бъдат животозастрашаващи усложнения на диабета. Тежките хипогликемии могат да доведат и до увреждане на централната нервна система и когнитивната функция на пациента. Установено е, че средно около 20 са тежките хипогликемии, които преживява пациент със захарен диабет тип 1 през своя живот, а тези със загуба на съзнание са около 8. Обучението на пациентите, индивидуализираните цели на терапията и подкрепата на околните са много важни за справянето с хипогликемиите като усложнение.

Микроваскуларните усложнения се представят като ретинопатия /засягане на зрението/ и невропатия / засягане на периферните нерви/, но могат да засегнат мозъка, сърцето и други органи.

Макроваскуларните усложнения включват атеросклероза и тромбоза на сърцето, периферните артерии и мозъка. Диабетната нефропатия или бъбречното засягане се изявява с албуминурия /наличие на белтък в урината/ и намалена гломерулна филтрация, която показва намалена бъбречна функция.

Сърдечносъдовата болест остава основната причина за преждевременна смърт, като данните сочат, че продължителността на живота на пациентите със захарен диабет тип 1 е с от 8 до 13 години по-кратка от тази на здравите индивиди.

През последните 25 години подобрения гликемичен контрол и контрола на рисковите фактори като дислипидемия /нарушенията в мастния профил/ и високо кръвно налягане, доведе до значително намаляване на развитието на микро и макроваскуларни усложнения при пациентите със захарен диабет тип 1.

Непрекъснато се работи за създаването на нови диабетни терапии в областта на имунологията и персонализираната медицина.

Извървян е дълъг път в лечението на захарен диабет тип 1, маркиран от важни събития като откриването на инсулина през 1921 г., първата трансплантация на панкреас през 1966 г., първите проучвания с инсулинови помпи, първото проучване с имуномодулираща терапия през 1993 г., технологичния напредък, създаването на инсулиновите аналози, умните инсулинови помпи, глюкозните сензори и инсулиновите системи със затворен цикъл. И докато учените са фокусирани върху разплитането на причините за развитието на захарния диабет тип 1, пациентите и работещите в системата на здравеопазването трябва да продължат да настояват за достъпни медикаменти и технологии, които да направят по-лесно справянето с тази хронична болест.

*Type 1 Diabetes Through the Life Span: A Position Statement of the American Diabetes Association-Jane L. Chiang,1 M. Sue Kirkman,2Lori M.B. Laffel,3 and Anne L. Peters,4 onbehalf of the Type 1 Diabetes Sourcebook Authors*, Diabetes Care 2014;37:2034–2054

*Type 1 diabetes-Linda A DiMeglio, Carmella Evans-Molina, Richard A Oram, Lancet 2018; 391: 2449–62

BG-1961

Месец на създаване на материала: ноември 2019 г.